Урануполис

Урануполис
Повече от 1 000 жители живеят на прага на Атон и в сянката на впечатляващата Урануполска или наречената още Просфорска кула. „Небесният град“ може да е последното светски място, което оставят зад себе си поклонниците, тръгнали към Света Гора, но името му не се дължи на факта, че то е „врата“ към монашеската държавата.
Селището е кръстено на града, основан през 315 г.пр. Хр. от Алексархос, сина на Антипатър и брат на Касандър. Градът е построен върху руините на андрийската колония Сани, разрушена до основи от Филип II. Намерени са антични монети с надпис на едната страна: „Ураниас Полеос“ и „Уранидон Полеос“ [„на Небесния град“], с изображението на небесната Афродита възседнала сфера, и със слънце с осем лъча на другата.
През лятото хотелите, квартирите и околните плажовете се изпълват с гости. Повечето от тях посещават островите Амулиани и Дрения. Никой не пропуска да се разходи пеш до известния манастир Зигу, разположен само на 2 км от Урануполис. Посещението на добре организирания археологически обект, представляващ естествена граница с монашеска общност на Атон ще остави у гостите неизгладими впечатления.
Урануполис се намира на около 120 км от Солун и е оживен през цялата година. От малкото пристанище до Просфорската кула корабчета вземат мъжете поклонници (предварително снабдили се с така нареченото „Диамонитирион“ – разрешително за посещение на Света Гора) и ги отвеждат в Дафни, пристана на Атон.
ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА РАЙОНА
През 10-ти век на полуостров Атон са били основани първите манастири. Един от тях е Зигу или Франгокастро, в който е живял близо една година свети Атанасий Атонски, основател на светата обител Велика лавра, първата в йерархията на атонските манастири. Този наскоро реставриран манастир има важно предимство: тъй като той се намира извън Атон, разрешено е да се посещава от жени.
В началото на 14 век от манастира Ватопед с защитна цел е била построена Византийската кула, която доминира в югозападната част на селището. Тя е една от най-големите и добре запазени на Халкидики. През 19-ти век след силно земетресение е бил разрушен последният етаж на кулата. След ремонт тя придобива вида, с който е известна до днес. Заедно с нея са били възстановени и околните сгради.
След катастрофата в Мала Азия, пристигналите на Халкидики бежанци от остров Мармара в Пропонтида [Мраморно море] се събрали в района на кулата и се заселили в близките сгради и временни палатки. През 1926 г. от немска фирма са били построени първите къщи на селото, някои от които са запазени до днес. По-късно местните жители построили църква, училище и образували общност наречена „Просфорион“, по-късно преименувана в „Кулата“. През 1960 година селището получило днешното си име „Урануполис“.
През 1928 година в кулата се настанила семейната двойка Лох. Семейството, което съхранявало и възпроизвеждало манастирски мотиви започнало тясно сътрудничество с местните жители, познаващи тъкаческото изкуство и по този начин положило основите на местното занаятчийство.